Градът дължи името си на термалния извор, който е бил много ценен от кралица Дона Леонор, съпруга на крал Дом Жоао II от XV в., която имала възможност да потвърди лечебните свойства на тези води, когато те я излекували от рана, която дълго време не зараствала, въпреки че тя опитала различни методи на лечение.
Тъй като по онова време водите били много търсени от местното население, което се къпело в тях, за да лекува болежките си, кралицата наредила да се построи болница, за да могат хората да се лекуват комфортно. Около болницата се оформя село, което става известно като „Caldas da Rainha“ (Горещите извори на кралицата).
Градчето продължава да се разраства и достига своя разцвет в края на XIX и началото на XX век, когато е модерно да се почива в спа курорт, а Калдаш да Райня е едно от местата, избрани от благородниците и аристокрацията.
По време на Втората световна война градът е избран за убежище от много чужденци, бягащи от преследванията на нацистите.
Калдаш е родно място на важни фигури в португалската култура, по-специално на художника Жозе Малхоа (C.19), чиито творби могат да се видят в музея, наречен на негово име, в Термалния парк (градината Дом Карлос I); тук е роден и Рафаел Бордало Пинхейро, карикатурист от XIX в., който основава керамичните фабрики в Калдаш да Райня, където започва да се произвежда популярната калдашка керамика, от която най-известни са произведенията с хумористични характеристики.